KFC

След като приключиха с приятният си разговор в кафенето,двете момчето се отпарвиха на едно дълго пътешествие до Порт Анджелис,следващата тяхна стъпка от обиколката им и пътят който изминаха наистина ги озори,но все пак благополучно пристигнаха в градчето.
-Уау,каква жега-оплака се Тобиас,който целият беше мокър и лицето му се потеше.Не ми се иска да знам каква е температурата,вероятно кандидатства за рекорд.
-Не е час толкова лошо,пък и можехме първо Ла Пуш да посетим,там е дива местност и пейзажът е чудесен,а самият климат е студен-добави Марк,който изгледа съжалително пътника си непонасящ такава горещина.
-Ела да отидем до KFC това е заведение за бързо хранене-обясин момчето като видя учуденият му поглед и попътя му обясни какви хамбургери,чийзбургери и какви ли не още лакомства продаваха там и то на напълно достъпни цени.

Настанихме се в заведението.Добре,че съм вампир и не ми е толкова топло,но Тобиас умираше от жажда.Сервитьорът дойде и ние си поръчахме.Тоби си поръча хамбургер и чаша с вода,а аз си поръчах само вода.
-Не си ли гладен?-попита ме той докато чакахме
-Не всъщност аз съм на "специална диета".-отговорих му аз.Не исках да го лъжа,защото беше добро момче,но нямах избор
-Сега по-добре ли си?Жегата те беше изтощила
Сервитьорът дойде с поръчката ни.Тобиас отпи от студената вода и отговори на въпроса ми.
-Да сега съм по-добре.

Евала на сервитьора,който му се притече на помощ и благодарение на тези питиета,на момчето малко му олекна и вече не се чустваше толкова зле.Ужас,сега ли трябваше да пекне така силно докато бяха тръгнали на обиколка,едва не пукна по пътя.
Тобиас жадно изгълта всичката теченсто и щом приключи,обърна се с извинение към Марк:
-Съжалявам,че ще трябва да ме гледаш как пия като свиня,обаче наиситан имах нужда от нещо подобно,иначе щях да съм мъртъв-въздъхна той и лека полека се съвдемаше.
-Разбираемо,явно не си свикнал на такава горещина,така че няма да бързаме много с разходката.Ще те изчакам да се възстановиш и тогава тръгваме-отвърна с разбиране неговият нов първи приятел.
-Блаягодаря ти,че си с мен и ме разибраш,ако друг беше на твое място щеше да ме изостави-чистосърдечно си призна Тобиас,който рядко беше попадал на такъв добър човек,отзивчив и доста пярм и сърдечен с останалите.

-Не че го използвам често,през повечето време обичам да се разхождам сред природата илипък да спортувам-каза момчето и изведънж се загледа в пръстена,който беше на дсяната му ръка.Изглеждаше доста стар и вероятно струваше доста,но не това му грабна вниманието.
Загледа се в маликте надписи,който се намираха на него,макар че бяха доста дребни и се цачуди откъде и пък ще има такъв пръстен и едва ли ще е обикновен като останалите.
-Марк,мога ли да те попитам нещо?-престарши се Тобиас най-сетне и каза:Много ми е интереснооткъде имаш този пръстен на ръката,да не те предпазва от нещо или пък ти е подарък от твой близък?
Другото момче не можа да прикрие изненадата си и Тобиас ведната видя как той пребледня,някакъв черевникав блясък се появи в очите му и после всичко стана абсолютна тишина.

Тобиас ме попита нещо,което не бях очаквал.Леко пребледнях и нещо в очите ми се промени,но бързо отмина.МИслех,че на Тоб му вече му е ясно.
-Моля те не се плаши.-Не исках повече да го лъжа и бях готов да му призная,но всичкото това зависи от неговата реакция сега.
-Няма,но искам да ми кажеш какво ти стана.-отговори той леко обезпокоен.
-Охх добре.-беше ми трудно да му кажа,но трябва.-Аз съм вампир!!!!!-казах аз и зачаках реакцията му,добре,че никой не чу какво му казах.Тоб не показваше никаква реакция,но аз реших да го изчакам,той да обмисли какво казах,самия аз бях в шок когато разбрах какво съм

Като типичен скандинавец,той реагира по абсолютно същия начин по който вероятно и Марк беше очаквал,а именно лицето му остана напълно спокойно и ведро.Нито веднъж не трепна,не се уплаши или шокира,просто гледаше и в очите му се виждаше някакъв блясък.
Тобиас не беше от онези деца,който веднага да започнат да пищят и да викат,запази напълно самобладание и просто кимна с глава.
-е,защо мълчиш,уплаших ли те е ?-попита най-сетне приятелят му,леко обезпокоет от това негово мълчаливо състояние.
Вътрешно в себе си,младежът отдавна знаеше истината за неговата същност,но зададе въпроса само да се увери че е прав и не бърка спрямо него.
-Няма за какво да се боиш,няма да издам тайната ти-каза с мех и тих глас момечто и продължи:Не виждам нищо страшно в това,че си вампир и ако очакваш да си променя отношението спрямо теб,жестоко се лъжеш-усмихна се младият швед и започна да си яде хамбургера.