Прибрах се и започнах да оглеждам къщата. Беше средна по големина, но на мен ми хареса. Само мой. Всичко си беше мое...Ех, това си беше живот. Хареса ми и къщата , и градчето, а ако всички в него бяха като Стивън щеше да бъде приказно. в началото си мислех, че ще бъде голяма скука, но сега се разубедих. Започнах да подреждах дрехите в гардероба си и реших, че търябва да отида на пазар за нови дрешки. Тук не беше много топло. След това слязох в кухнята и открих, че хладилника беше пълен. Сипах си чаша сок от портокал и я изпих наведнъж. След това изядох един сладолед, който също открих в препълнения хладилник. Затворих отворените прозорци, понеже ставаше вечер и захладняваше. Отново се качих в стаята си и се преоблякох и потние и къси панталонки. Слязох и седнах на канапето пред телевизотра. Пуснах го и започнах да гледам. След час стана време за вечеря и отидох отново в кучнята. Вечерях. Стана 11 часа и понеже бях пътувала доста ми се спеше ужасно. Качих се горе и веднага след като си легнах заспах.