Градчето

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 10:17 am

Вървях по улиците. Оглеждах градчето, но не виждах нищо ново - все същите сгради и заведения, като във всяко друго малко градче. Поне времето беше лошо през по-голямата част от годината и това беше удобно. Настрана от това, Форкс май имаше малко положителни черти. А и горите бяха обширни, а хора изчезваха оттам постоянно, което правеше лова ми фасулска работа. Крачех по улицата, облечена като човек и наистина се чувствах странно без робата си. Естествено бях запазила голямото V, което висеше на врата ми. Изглеждах като човек, което беше нещо ново за мен.
Огледах се, като вдишах и усетих известна жажда - скоро щеше да се наложи да изляза да ловувам. Внезапно усетих някакви стъпки зад себе си, които чудно как не бях чула по-рано. Обърнах се, виждайки пред себе си непознато момиче.

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 10:52 am

Както си се мотаех изведнъг ме лъхна познат мирис.
Уханието на вампир-сладък дъх, като на мед, примесен с ванилия. Не можех да го сбъркам. Никой студенокож не можеше да го сбърка.
Миризмата идваше от едно русо момиче.
Не се познавах с много хора в града, а камо ли с вампири.
Бързо се доближих до нея, пробвайки да излъчвам колкото се може повече грация и да не изглеждам като загубенячка
-Здрасти-поздравих я още докато бе с гръб към мен

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 11:35 am

-Здрасти - чух зад себе си, секунди след като бях чула стъпките. Обърнах се бавно и застанах лице в лице с непознато момиче. Въздържах се да не изръмжа - не обичах да ме изненадват, но си напомних, че трябва да се държа като човек. Ъхх...
-Привет - обърнах се към нея, наблюдавайки я и добавих -Не видях от къде дойде. Не е хубаво да стряскаш така... хората.
Казах последното леко сковано, премълчавайки израза "някой като мен". Огледах непознатата, като я изучавах и забелязах, че имаше бледа кожа, като мен, но очите й бяха различни.
-Между другото, името ми е Тереза. - представих се учтиво, но малко хладно. Наистина не бях свикнала да разговарям, с изключение на членовете на семейството ми. Това си беше доста ново, а и не можех да се отърся от странното чувство на скованост.

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 11:42 am

Момичето говореше странно:бе изпънало гърба си назад, а думите й излитаха от устата една по една с голямо затруднение.
Всякаш бе чужденка и премисляше как се произнася всяка сричка.
Загледах голямото V на връта й. Не ми трябваше много, за да сетя какво значише то. Все пак не бях някой 10 годишен вампир живял в дълбоката провинция.
Бях на 380 и бях Салватор.
-Волтури?-прошепнах

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 11:59 am

Въпросът й ми беше достатъчен, за да разбера, че беше от моя вид. Изпитах облекчение, че сега поне не трябва да се правя на човек и като я погледнах в очите, отговорих на въпроса й с въпрос
-Вампир? - усмихнах се развеселено, знаейки че въпроса ми беше излишен и добавих
-Е, значи слуховете са верни. Във Форкс наистина има повече от нашия вид, отколкото мислех. Като включим и Кълън...
Вдигнах вежди леко замислено, след което продължих да гледам непознатата, която дори не се беше представила. Е, човек или не, аз поне имах обноски. Аро много държеше на светските любезности и учтивости, което понякога дори ме дразнеше. Наклоних глава замислено, питайки се що за град беше Форкс - очевидно беше повече от това, което изглеждаше на пръв поглед.

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 12:09 pm

Сега се сетих, че не се бях представила.
Стефан щеше много да го е срам, че забравям обноските си по този начин...не че не ги бях изгубила през последните години.
Поне се надявах когато й кажа фамилията да не ме попита:Познаваш ли онзи сладур Деймън?
-Аз съм Джоан Салватор...-представих се с леко кимване на главата
Момичето се усмихна бледо. Бях чувала, че Волтури не се усмихват никога, за да не ги сметнеш за равни на себе си.
-Та...-започнах-От личната охрана на Волтури ли си?

Заглавие: Re: Градчето Нед Май 08, 2011 12:19 pm

Прикрих една усмивка, докато я гледах. Въпросът й беше логичен, но твърде директен. И въпреки това отговорих
-Може и така да се каже. - всъщност наистина не бях точно "охрана", но не бях длъжна да се обяснявам, че е по-сложно от това.
-Значи ти си Салватор? - попитах на свой ред и тя кимна. Вдигнах вежди и добавих
-Нищо лично, но просто да знаеш - ако някога срещна Деймън, не бих се поколебала да му драсна клечката.
Беше си истина. Семейството ми не поощряваше лудриите и неспазването на реда, а точно този от братята Салватор беше специалист и в двете.
-Ами ти - попитах -От кога си в града?

Заглавие: Re: Градчето Пон Май 09, 2011 8:44 am

Най-накрая някой нормален човек, който не защитаваше този тъпак, който дори се срамувах да нарека свой брат...Един брат никога не би постъпил по този начин, по който той постъпи към мен, със своята сестра.
Момичето ме попита от кога съм в града.
-От вече седмица-казах-Живея при семейство Кълън от пет дена.
Можеше да не ми личи, но вътрешно греех при споменаването на тези думи. Кълън бяха толкова по...по-изтънчени от Салватор.
Бях живяла с тях три години-две човешки и една вампирска.
Стефан се мъчеше да спазва някакъв етикет, но в присъствието на Деймън това бе напълно невъзможно.
Кълън бяха възпитани, не крещяха, хранеха се с животни и не се държаха като самите си жертви ...защото това бе гадния Деймън! Беше гаден мазен жалък плъх!
-А ти не би ли трябвало да живееш в Италия?-попитах

Заглавие: Re: Градчето Вто Май 10, 2011 6:23 am

-Всъщност да, но пристигнах тук, за да.. Понагледам нещата. - обясних просто и вдигнах рамене. Естествено тя нямаше да разбере, че поизлъгах, но все пак всеки си имаше лично пространство.
-Значи живееш при Кълън? - попитах учудено и добавих -Какви са те?
Странното семейство очевидно се беше разрастнало. Изглеждаха ми толкова... чудати, с техния начин на хранене и стремежа им да се слеят с хората, че някак ми беше трудно да възприема що за съществуване беше, когато опреше до това.

Заглавие: Re: Градчето Вто Май 10, 2011 9:34 am

-Да си е само между нас...-вметнах с дяволит поглед
Знаех, че с момичето може би нямаше да се срещтнем отново така, че не се страхувах да призная каквото и да е.
Пък и нямаше нищо лошо да се подмажеш пред някой Волтури, че обожаваш тяхното мислене и нагласи.
Тереза кимна.
-Винаги съм обичала да съм силна и не разбирам тяхния начин на хранене-започнах да разказвам-Прави ме много по-слаба. Всъщност съм с тях само защото не искам вече да се скитам сама. Писна ми. Пък и Стефан се е хванал с някаква...
За малко щях да кажа простосмъртна и веднага се спрях. Надявах се да не беше забелязала, защото щеше да има лоши последствия
-Някаква тъпачка...-породължих-И Деймън е станал голям тъпак...не че преди не бе такъв, но сега вече минава граници.

Заглавие: Re: Градчето Вто Май 10, 2011 9:50 am

Кимнах, разбирайки.
-Знам какво имаш предвид. Аз също бях сама, преди да срещна Волтури. Всъщност, сега те са моето семейство, но всички сме силни.. Не ги разбирам Кълън, въпреки че Карлайл ми изглежда много... дипломатична личност. - замених това, което щях да кажа и като се огледах, попитах
-Е, щом си от седмица тук, познаваш ли вече града? Честно казано, изглежда ми малко скучен.
Погледнах я, повдигайки вежди. Почувствах свобода - нещо, което отдавна не бях изпитвала, защото семейството ми беше много стриктно. Свобода да правя каквото реша или да ида където поискам. Щях да благодаря на Кай като се върнех, защото той беше причината да ме пуснат тук. Погледнах момичето пред себе си, изненадана от думите й, но разведрена от факта, че говорех с някой - дори и да не се видехме повече след тази си среща.

Заглавие: Re: Градчето Вто Май 10, 2011 11:55 am

-Наистина е скучен...-признах-Не мога да разбера защо точно него са избрали Кълън. Аз лично не намирам голяма заплаха в големите градове. Все пак те са вегетарианци от самото им превръщане. Аз никога не съм била и мога съвсем спокойно да се удържа.
Честно казано Форкс даже ми бе противен.
Твърде провинциялен, селски...Хората тук бяха глуповати. Жените бяха клюкарки, мъжете дебели свине с големи мустаци пред телевизорите.
Все пак аз може да не съм призната за част от Салватор, но запазих класата, която може би двамата братя са изгубили през вековете.
-И какво има толкова да му познавам на този град? Толкова е малък, че дори не мога да се загубя като...хората-засмях се
-Е, Волтури...-обърнах се към момичето-Дали ще мога да позная дарбата ти или сама ще ми я кажеш?

Заглавие: Re: Градчето Вто Май 10, 2011 12:16 pm

Виж ти.. Тя искаше да познае дарбата ми, без дори да допуска възможността, че може и да нямам такава. Но може би факта, че бях сред Волтури, доказваше присъствието на дарба. Погледнах я развеселено и казах
-Ами давай.. Да видим дали ще познаеш. Макар че.. Обмисляла ли си факта, че може би нямам? - подсмихнах се съвсем леко на себе си - да видим дали щеше да се върже и доколко се простираше проницателността й. А и щеше да ми е интересно да чуя какви ще са предположенията й. Освен ако нейната дарба не беше ясновидство или нещо такова - тогава това щеше да ми убие удоволствието.

Заглавие: Re: Градчето Сря Май 11, 2011 5:49 am

Много ясно че щеше да има дарба.
Не можеш да си част от охраната на Волтури без да имаш свръх естествени способности, които бяха рядкост между вампирите.
Нямаше шанс да позная дарбата и но все пак..да става разговор!
Започнах да оглеждам момичето с глупава усмивка на лице, всякаш преценявайки какво ще й пасне.
Попита ме дали съм обмисляла факта, че може да няма сили-тоест не четеше мисли. Не беше и ясновидка, защото забелязах, че в началото ме сметна за човек.
Ако имаше видения щеше да види, че съм вампир.
-Телепатия?-предположих
Момичето кимна отрицателно.
-Болка?
-Колкото и да искам...не-отвърна момичето
Знаех повечето от дарбите, които Волтури притежаваха в запаса си. До сега не бях чувала за Тереза...Значи не е някоя велика способност, но все пак е рядко срещана.
-Някой от петте елемента?-продължих

Заглавие: Re: Градчето Чет Май 12, 2011 8:28 am

Тя се опитваше да налучка. Значи и нейната дарба не беше ясновидство или четене на мисли. А може и да нямаше. Повдигнах рамене, като се усмихнах развеселено.
-Може би. - отговорих уклончиво, което щеше да й подскаже, че е близо. Питах се дали щеше да трябва да изреди всички други четири елемента, докато стигне до Огъня.
-Ами ти - започнах -Имаш дарба, нали?
Погледнах я замислено. Самото й излъчване говореше за класа и увереност, които нямаше да са толкова очевидни, ако вампирката не притежаваше някоя дарба. Гледах я любопитно, надявайки се тя да не ме накара и аз да налучквам дарбата й.. Още повече, че щеше да ми отнеме време, а и нямах представа какво можеше.