Къщата на Джесика

Къщата отвън
Холът
Моята стая
Стая
Стая
Баня
Кухня
Басейн

Открих къщата, която родителите ми ми бяха купили. Бях им казала че не е нужно, но се бяха възпротивили. Всичко за малкото им момиченце. Усмихнах се. И без друго имаха пари, за до ги пръскат за каквото им хрумне. За осемнадесетия ми рожден ден искаха да ми копуват остров. Твърдо отказах. Тръгнах да разглеждам къщата. Бяха се постарали да ми хареса. Открих гаража. Когато влязох вътре видях... о,боже, там седеше чисто ново Порше 918 Спрайдър. Казах им да ни взимат нищо излишно, НИЩО. А те какво - взели са ми кола. Како ли можех да очаквам в стаята си. Приближих се до колата. На предната седалка в малка кутиика седяпа клюбовете, а до нея имаше бележка, написана на индийски. Значи я беше писала майка ми. С нея почти винаги говорехме на индийски:
उम्मीद है कि कार और घर कर रहे हैं आप पसंद आया. हम जानते हैं कि वह अनावश्यक कुछ भी नहीं करना चाहता था, लेकिन कार अनावश्यक नहीं है.
Което трябва да означава: "Надяваме се колата и къщата да са ти харесали. Знаем, че не искаше нищо излишно, но колата не е излишно. По-добре не се качвай в стаята си"
След като я прочетох се сетих какво ли може наистина да ме чака в стаята ми. Все пак се престраших и се качих. На леглото лежаха няколко кредитни карти без лимит и една бенгалска котка. Зарадвах се само но котката.
-Как да те кръстя? Освен ако вече не са ти измислили име. - огледах нашийника, нямаше медальон с име, значи аз ще измисля. В този момент котката се отдръпна и пъхна муцуната си под завивката.
-Сетих се, ще те кръстя Шармила - името й отиваше, означаваше "срамежлива", а тя точно така се държеше. Взех я в мен и разгледах осталата част от къщата. Не се натъкнах на повече изненади от рода на кола и кредитни карти без лимит, но пък за сметка на това имаше малки подаръчета. Открех във всяка стая по лаптоп, ДжиЕсЕм последен модел, огромни плазми по стаите и в хола брошурас оферти за частни самолети. Не, нямаше да стане! Нямаше да им позволя да ми вземат самолет! Поне са оставили брошура да си избера. От тях можеше да очаквам да го открия в двора, зависи колко беше голям. След като разгледах цялата къща се върнах обратно в стаята си и легнах на леглото, а Шармила започна да мърка и след малко заспа.