До езерото

Заглавие: До езерото Сря Авг 11, 2010 1:12 pm

СВОБОДНО РП!!!

Заглавие: Re: До езерото Чет Авг 26, 2010 2:32 am

Синтия стоеше на брега и се взираше в тюркоазените вълни, на които сякаш се носеха спомените от живота й. Детски смях, тежките стъпки на конете, теглещи колата, Джеймс. Лицето й, отразено в красталната вода придоби онзи красив вид, криещ толкова ярост. Тя затвори очи и вдиша дълбоко, сякаш имаше нужда от подобни човешки изяви. Езерото все още притежаваше същия аромат от преди век, сякаш и то, като нея бе застинало във времето.
Но тя се беше променила. Вече не бе онова наивно момиченце вярващо в разни глупости като любовта. Ромирез тръсна глава, за да отклони мислите си от онези години. Важно бе настоящето.
Лек повей на вятъра се промъкна покрай черната й коса. Кърваво-червения й поглед проследи въздуха, сякаш го сканираше. По него се носеше ароматът на друг вампир.

Заглавие: Re: До езерото Чет Авг 26, 2010 2:38 am

Докато вятърът вееше косата й, Вил се носеше с вампирска скорост на някъде. Накъде - кой ли знае? Просто искаше да потича. Не бе виждала брат си от година. Мислеше си за него. Къде ли можеше да бъде. Семейството й - семейство кълън - е бяха чудесни. По тази причина - Вилиян почти не се бе замисляза за роднините си, който бяха хора. Не знаеше какво е станало със сестра й. Не можеше да направи нищо. Е, надяваше се поне да е попаднала при добри родители. Изведнъж осъзна накъде тича - към езерото. То бе едно от любимите й местенца и често го посещаваше. Сега усети около него да се носи миризма на вампир - на непознат вампир. Кой ли можеше да бъде? Вил намали скоростта и излезе с човешка крачка от прикритието на дърветата. Не брега стоеше непозната вампирка.
- Здравей! - каза Вил. - Казвам се Вилиян.

Заглавие: Re: До езерото Чет Авг 26, 2010 3:03 am

След малко измежду дърветата Синтия различи източника на мириса. Непозната за нея вампирка се приближи към нея с човешка скорост.
- Здравей! - каза тя. - Казвам се Вилиян.
За момент Ромирез хвърли поглед към нея, сякаш я преценяваше. Досега не бе имала особено добри чувства към себеподобни, но нещо я накара да остане там. А и имаше вековен опит в спречквания с вампири.
- Синтия. – отвърна тя, като не промени сериозното си изражение. В един момент устните й се извиха в мрачна усмивка.
- Виждала ли си Форкс преди? - каза тя, хвърляйки поглед към Вилиян.

Заглавие: Re: До езерото Чет Авг 26, 2010 3:25 am

- Да - подсмихна се Вил. - Аз живея там. Всъщност, не точно. По - скоро в покрайнините.
Вилиян си спомни как една вечер, докато бе ловувала животни, бе срещнала Карлайл Кълън. След като отначало се държа враждебно с него - може би малко се страхуваше - реши, че предложението му е доста удобно. Карлайл бе предложил на Вил да се присъедини към семейство Кълън, които бяха вегетарианци. До тогава, Вилиян караше и на човешка и на животинска кръв.
След миг се обърна към Синтия.
- А, ти? За пръв път ли идваш тук?

Заглавие: Re: До езерото Чет Авг 26, 2010 2:51 pm

- Не. Всъщност, живях тук. Преди доста години. – отвърна Синтия и отново прикова поглед към езерото със своето съвършено, безчувствено изражение. – Трябва да призная, че градчето се е развило напоследък, но природата е запазила своя характер.
Острия поглед на Ромирез прониза няколко дървета, скупчени около брега, сякаш за да даде пример на събеседницата си. Въпреки това, мислите й бяха насочени в съвсем различна посока.
Тя бе създадена, за да е вампир. Вярваше го. От целия свят, се бе родила именно тук, във Форкс – най-мрачния град, който бе виждала. От всички същества на земята се бе влю.. натъкнала именно на Джеймс. Бе получила дарба, която й помагаше да се справя сама, без да се подчинява на никого.
Вилиян трепна, доловила някакъв шум, някъде от гората. Синтия се заслуша, но изгуби интерес, щом откри, че обект на вниманието на Вил бе някакъв елен. В този момент забеляза златистите й очи. Навярно бе част от онези семейства, които познаваха съвестта.
- Имаш ли семейство? – обърна се Ромирез към нея.

Заглавие: Re: До езерото Пет Авг 27, 2010 6:36 am

- О, да! Семейство Кълън. Страхотни са! - отговори Вилиян.
Високите дървета отсреща шумяха, блъскани от вятъра. Гладката повърхност на езерото потрепна веднъж - дваж. Едно листо се откъсна от върбата отсреща и се спусна към водата. Падна в нея и маркира с тънки, вибриращи кръгчета мястото, където бе паднало. Заек изхвърча от дупката си и се хмугна в храсталаците.
- А, ти?

Заглавие: Re: До езерото Пет Авг 27, 2010 7:35 am

- Не. Не обичам отборните игри - каза Синтия, като лека усмивка разчупи безизразното й изрежение. - Предпочитам да се съобразявам единствено със себе си. - допълни.
Вилиян кимна в отговор. Приятелски жест, но не и разбиращ. Очевидно имаха различни представи за семейството. Известно време двете мълчаха, оставяйки песните на природата да говорят вместо тях. Мълчанието бе нарушено от тона на Кейн, леко колеблив, за да не засегне Синтия:
- Няма ли на кого да разчиташ? - попита.
- Разбира се, че имам. Разчитам на себе си. - отвърна Ромирез, като се подсвихна. - Не е ли такава природата ни? - допълни тя, без да очаква отговор. И двете знаеха, че вампирите не са създадени, за да имат семейства.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 9:16 am

Вятърът тихо виеше.Всичко беше притихнало.Той леко буташе изморените вълнички към прега и те сънено се разбиваха.Седнях на един клон от дърветата.Обичах да го правя...Искаше ми се да хвана някой и да му изпия кръвта...Наистина отдавна не бях пил кръв...От един час....Е все пак това си беше доста време....Чук нещо отдолу и погледнах...Видях само едно познато момиче.Мисля че го бях виждал някъде.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 9:26 am

Реших да се поразходя,може пък да срещна нещо за ядене.Не бях яла от...един ден.Доста дълъг период за мен.Реших да отида до езерото.Когато пристигнах имах странното чувство,че не съм сама,но около мен нямаше никой.Реших,че си втълпявам и седнах на един камък.Вятъра развяваше косите ми,а аз се загледах някъде надалеч.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 9:35 am

Тихичко се катерех на дърветата и я следях,докато тя не седна на един камък и се загледа някъде.Бързо се придвижих зад нея и скочих.Тихичко паднах и и' казах:
-Никой вампир от Волтури не прави като теб...Трябва да си по-предпазлива за всичко!-прошепнах и тя определено ме чу и веднага се обърна.Знаех че не я стреснах,а просто явно съм я изненадал.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 9:40 am

-А от къде знаеш,че не съм предпазлива?Просто умея да заблуждавам.
Погледнах към него.
-А ти трябва да се катериш по дърветата малко по-безшумно.
Засмях се.Знаех си,че не съм се излъгала.Сетивата ми никога не ме подвеждаха.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 9:52 am

-E...Опитвам ссе...Може ли да седна до теб?-попитах я и яркочервените ми очи пронизаха нейните.Чу се шум на вода....Тя започна по-бързо да се разбива в брегът...Разбрах че мълчанието е "да" и се настаних до нея.Загледах се напред и и' зададох въпрос:
-Как се казваш?Знам че си Волтури...Начинът ти на походка те издава...И мирисът на кръв...-казах и се усмихнах.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:02 am

Усмихнах се.
-Елена...Ами ти?
Погледнах водата която започваше още по-бързо да се разбива в брега.Кръстосах крака като чаках отговора му,а мислите ми минаваха през главата ми толкова бързо,че дори не успявах да ги осмисля.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:11 am

-Кейлъб Волтури.....Приятно ми е.....-казах аз и я погледнах.
-От колко време си вампир?
Попитая я и една водна топка се вдигна от водата аз я видях и вдигнах ръката си и тя се разби на малки капчици.
-Леле тая вода ще ме побърка...-признах и се усмихнах мило.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:17 am

-758...доста нали?
Замислих се.
-А колкото до водата...тя си е такава.
Засмях се.
-Явно мрази нещо...

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:24 am

-Какво да мразя?-попитах я.Май се изтърва за нещо....
-Е аз съм на 466 годинки...Само на толкова.....Ама все пак не могат да се мерят с твоите..-казах го със страхо почитание.
-Гладен съм.....Да хапнем нещо?
Зададох въпроса с голяма и широка усмивка.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:28 am

-Хах..трябва да те е страх от мен.
Засмях се.Реших да пропусна въпроса за мразенето.
-И аз съм гладна..ама като гледам никой няма да тръгне точно сега да се разхожда...Но няма проблем да се опита.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:36 am

-Защо да ме е страх...Ти не си тръгнала да ме убиваш нали?-попитах я с изкуствен страх.
-Е....Може да видим кой е по улиците...Ако искаш...не съм ял вече от колко?Ужас от два часа и три минути!Как лети времето....-засмяхме се двамата.

Заглавие: Re: До езерото Съб Окт 16, 2010 10:39 am

-Леле..
Засмях се.
-Аз съм по-зле...да тръгваме,че ще взема да нападна който е покрай мен.
Пошегувах се аз.