Фърст бийч

Едва днес Тобиас успя да пристигне в Форкс и тъй като родителите му за огромна неприятна изненада вес още не бяха намери собствен дом,където да се настанят,трябваше да се управят с насатняването им в хотел,а през това време той реши,че малко чист въздух може да прогони негово лошо настроение.Винаги беше мрачен и сърдит,обаче тази каша още по-лошо му се отрази и реши да си го изкара върху няколко уличне пейки.
Пътят до Фърст Бийч,който се намираше в резервата Ла Луш,не беше много дълъг и за кратко време се озова на мекия пясък и хладните вълни,който се носеха наоколо.Времето не беше подходящо да се изкъпе,затова реши да потича малко и да си достави удовобствието да подиша този ютяшки вятър.

Бях нова в града и реших да се разходя.Стигнах до резерватът Ла Пуш.Реших да продължа на пред.Стигнах до Фърст Бийч и видях едно момче да тича из плажа."Добре,че ловувах днес" помислих си.Дълги мислих дали да се приближа,но накрая го направих.Седнах на пясъка и поздравих момчето.
-Здравей,аз съм Катрин.-казах и се усмихнах.

Тази разходка по плажа се оказа доста полезна и освежаваща за момчето,което се почуства по-добре и лошото му настроение започна да изчезва.Имаше нужда от подобно нещо,което да го отпусне и релаксра,да премахне стреса и напрежението от цялото пътуване.
Мястоот беше много красиво и приятно,отсега нататък когато можеше щеше да идва тук и да си почива.
Тъкмо когато се връщаше,за да се излегне на пясъка,той видя непознато момиче,което идваше към него.Странно,на такова пусто и самотно място не идваха много хора,но исакше да разбеер коя и отиде при нея.
Без да се притеснява,тя се представви като Катрин и му се усмихна доста непринудено.При други поводи,можеше и да бъде недоволен от нейната поява,но сега реши,че ще е добре да се запознаят и подаде ръка:
-Здрасти!Приятно ми е да се запознаем.Казвам се Тобиас и съм нов в града-опита се и той да се усихне и седна на топлия пясък.

-И аз съм нова.-казах му аз и отново по лицето ми се появи лека усмивка.Замислих се,какво ли му се е случило,че се държеше така.Стори ми се леко отчаян.Реших да не си втъпляпвам такива неща.Една мисъл дойде в главата ми "Дали да не полувувам и сега,няма никой и никой няма и да разбере",оставих мисълта настрана.Можеше пък и да направя грешка.Изглеждаше малко загъчен за човек,което ми се стори странно.

Някак си разговорът не се получаваше,както беше си представял и си помисли за момент да си тръгне и да остави непозната тук.Имаше нещо в нея,което го караше да е нащрек и да не се доверява много,въпреки милият й вид.Беше хубаво момиче,обаче нещо витаеше около нея и трябваше да бъде малко по-дистанциран и да не проявява прекалена глупост да се доверява.
Освен това тези очи,погледът му който му хвърляше,имаше усещането че може би иска да го нападне.
"Глупости,та тя е човек,как би могла да ми стори нещо"-помисли си момчето и след продължително мълчание проговори:
-Е,радвам се да видя човешко лице наоколо,все още не съм се запознал с никой.Ти сама ли си тук или при някой твой близък живееш?

Засмях се когато каза "човешко"Ако знаеше,че няма нищо човешко в мен.Той очакваше да отговоря на въпросът му.
-Всъщност съм сама,почти всички близки,които съм имала починаха-казах и въздъхнах.Ами ако ме попиташе "Как така почти всички,от какво са умрели"Какво трябваше да му кажа...оставих тази мисъл настрана и се завърнах в разговора.-Ами ти,сам ли или си с родителите си?-попитах го и понечих да му се усмихна.

-С цялото семейство дойдох,въпреки че беше доста неприятно самото пътуване,защото пътувахме с най-разбитата коля,която баща ми взе,че я купи-лицето на момчето се намръщи,защото не обичаше да се вози в някакви таратайки.Обичаше малко по-удобните и луксозни неща и не бе свикнал на такава мизерия.
-По името ти личи,че не си американец или англичанин.От каква националност си?-попита момичето,което прояви искрен интерес.
-Швед съм и живея в едно малко градче,за което едва ли си чувала.Майка ми работи като шивачка,а баща ми е служител в фирма за почистване.

Явно семействата,от които излизаме са съвсем различни.
-Аха,ясно.-казах и се усмихнах леко.-Изглеждаш приятно момче и наистина ми бе приятно в твоята компания,но трябва да тръгвам.Може да се засечем отново..някой ден.Беше ми приятно Тобиас.-казах усмихнах се и тръгнах по пътя обратно към градът.

След толкова много години, Камен реши да се завърне в този град. Беше посещавал много градове и вкусвал различни видове човешка кръв, но тук, независимо колко много храна имаше, не обичаше да стои. Все пак, в този град се срещаха с Вивиан. А той не обичаше да си спомня за нея. Е, какво пък, нямаше само Вивиан в живота му. Тук имаше и един приятел, с когото той от много време не е разговарял. Явно нещата най-сетне започнаха да се развиват добре. Край с любовните драми и оплетени истории. Сега нещата бяха скучни и спокойни .. Както и трябваше.
Разхождайки се по пясъка на Фърст Бийч, Камен започна да се оглежда отегчено. Все някой трябваше да изникне тук .. Беше му скучно сам да стои, като онези скитащите вампири, които предпочитат да не се сближават много с хората, за да не им навредят или да не ги обикнат. Не, Рийвс не желаеше да живее по този начин. Особено след като му остава ше още МНОГО години да живее.

- Братле, знаеш, че не обичам да говоря за това. - измърмори малко мрачно Камен, прокарвайки ръка през косата си. Изведнъж се усмихна и се изхили подло.
- Хванах те! Спокойно, преодолях я. Тя ми изневери, опитах се и аз, но тъй като сърце не ми даде -.. Какво говоря, просто не ми беше до връзки. Та, изтрих й спомените за мен и готово! - изведнъж зад тях се появи едно красиво момиче. Най-сетне някоя дама, която да привлече вниманието на Камен.
- Аналейн ? Достойно, красиво име за красива дама-.. Чакай .. Волтури? Страхотно, аз също! Е, ти сигурно знаеш .. Разприказвах се много, извинете за грубостта ми. Аз съм Камен, приятно ми е. Това е моят стар, стар приятел, който на години изобщо не е стар! Окей, окей, млъквам ! - Камен се направи, че взима един ключ от някъде, заключва устата си и го хвърля в небето.