Тъмната и мистериозна част на гората

След снощната ни среща с Денали и Алейса, тримата с Феликс и Джейн се върнахме в хотела. Всичко беше преминало добре, ако мога да се изразя така. Поне не стигнахме отново до обвинения за детето на Кълънови. Ренесме мисля, че се казваше. Аро ми беше казал да видя и нея по време на пътуването си. Искаше да се увери, че е израстнала добре и не се е разкрила по някакъв начин пред хората. Тук отново можеше да се разпознае параноята му.
Днес беше много слънчево, което бе необичайно за тези места. Феликс имаше идеята да дойдем "на лов" за животни. Още беше гладен. Нямах правото да му откажа и затова се съгласих. Влезнахме в тъмната част на гората. След малко двамата подгониха някакво стадо елени. Аз бях седнал високо на едно дърво. Наблюдавах орел.
Изведнъж нещо се разшумя отдолу. Скочих от дървото и видях момиче. Вампир по-скоро.
- Здравей! - поздравих я аз и подадох ръката си напред.

Днес Нейл бе в много добро настроение и тя реши да излезе да се разходи в гората.Бе облеченаето така,съвсем непретинциозно,но пък много й ходеше.Мислите я отведоха надалеч,и тя изобщо не усети момчето,което внезапно застана пред нея.Очевидно току-що бе скочил от дървото.Нейл веднаха усети че е вампир,като нея.Тя отвърна на поздрава му.
-Здравей.Да не би и ти да си от Кълънови?-попита тя,понеже все още не познаваше вампирите от тук,въпреки че бе от Кълън,тя рядко се застояваше при тях.

Тихо се засмях. Аз от Кълънови?! Едва ли... Може би в друг мой живот! Но сега не. Въпреки, че до някаква степен това семейство страшно ме привличаше, не можех да го причиня на Аро. Та дори и на Кай.
Поклатих глава и отвърнах на момичето:
- Не. Не съм... Ами ти? - очите й бяха като техните. Явно се бе присъединила към клана.
- Да! - отвърна тя. Не ми изглеждаше позната. Явно беше новородена.
- Аз съм Марк Волтури. Приятно ми е да се запознаем!

-Приятно ми е Марк.Аз се казвам Нейлини,на кратко Нейл.Но това име си го дадох след превръщането,исках ново начало.Преди се казвах Никол.-каза тя и се здрависаха.Отдавна бе преминала часта през която бе новородена и се замисли за Волтури.Не бе чувала много за тях,нея тея неща много не я вълнуваха.Тона й остана монотонен и сдържан,защото още не познава6е човека отсреща.
-И така Марк,какво те води на сам?Лов?Момичета?-попита Нейл вече по-засмяно след като се вгледа в момчето.

Това момиче отново ме накара да се разсмея, пък дори и тихо.
- Лов? За момента да! Момичета - ще ми се. По-скоро идвам по работа... - явно не бе чувала за фамилията ми. Толкова по-добре за нея, като не бяхме замесени в историята й. Въпреки, че се очакваше да й разясня законите, за които също едва ли бе чула, в момента не ми се искаше. Не можеше ли да проведа просто един нормален разговор?!
- Ами ти? Какво правиш в гората?

-Oу,ами аз...търся си място,където да се спотайвам.-отвърна тя малко неохотно.-Не обичам да съм сред хора,дори и сред Кълънови...подтискат ме.Предпочитам да съм си сама.-Нейл направи малко крива усмивка и сви леко рамене.-Но това че си от Волтури,донякъде ме развеселява.Казаха ми да не си имам взимане-даване с тях,но аз не си имам вземане-даване с никого.-момичето се засмя.-Не съм нито с едните,нито с другите..може би е така,защото никога не съм искала и не съм се чувствала,като вампир.-каза Нейлини натъжено и погледна напред,за да не се издава много пред Марк.

Не знаех какво да й кажа. Как да я окуража, като аз самият пожелах съдбата си?! Е, донякъде, но все пак е така. Поклатих глава.
- Кой те е превърнал? - попитах я.
- Карлайл... - отвърна ми тя и някак си се успокои. Явно нещо беше станало още в човешкият й живот. Не вярвах Карлайл да е превърнал някой насилствено. Доколкото знаех Едуард е станал вампир0, заради заболяване както и Есме. Все пак не мога да съм сигурен, за да съдя.
Докато разговаряхме, се бяхме запътили навътре в гората. За щастие не можехме да се изгубим! Вампири сме все пак. Има толкова много начини да намериш изход като се замислиш...
- Преди колко години те превърнаха?

Докато вървяха из гората,Нейл си помисли облекчено,че може би Марк бе разбрал донякъде как се чувства.Но само тя го бе почувствала истински...и вече не вярва6е нито в любовта,нито в нищо...скита6е се без посока и без приятели,бе някого с когото да си поговори...
- Преди колко години те превърнаха?
Попита Марк и Нейл изезе от унеса.
-Ами някъде преди 10 години,но ми се сруват,като цяла вечност...а теб?-попита тя,защото все още не иска6е Марк да знае много за миналото й,все пак едва го познава6е.Нейл се зачуди дали да избяга отново и да живее сама пак занапред,не вижда6е смисъл да продължава да води този безсмислен безкраен живот с хора,все някой я наранява6е...отново много й се прииска да се върне при семейството си,което не бе виждала 10 години,но бе невъзможно...майка й толкова й липсва6е...Явно мислите й се изписаха и по лицето й,защото внезапно стана мрачна,а Марк се загледа в нея явно не знаещ какво да каже.

- Ами преди около... 3000 години. Цяла вечност почти! - отвърнах й аз и се усмихнах. Внезапно нещо се промени у нея. Сякаш пред очите й изскочи някой спомен от миналото. Човешкото имам предвид. Не знаех какво да направя или кажа... Аз не помнех абсолютно нищичко от своето. Това може би звучеше тъжно, но го предпочитах отколкото да се връщам в спомените си вечер.
Наближавахме нещо като поляна. Беше мрачна с накъсани клони по нея, но все пак беше нещо. Предложих на Нейл да поседнем за малко. Тя се съгласи и се настанихме под едно дърво.
- Е? Откога си във Форкс?

Все още не бях разгледала града все пак бях тук едва от ден.Реших да се разходя навътре в гората ,защото мислех ,че от там ще е по пряко да се пребера у дома.Вървях си съвсем спокойно ,но си ме беше страх. Пречуваха ми се стъпки и шумолене но когато се обръщах нямаше никой . Вече ставаше полунощт а аз бях сама в гората .. дори незнаех в коя част по точно се намирам
В дълечината съзрях сякнка на човек . Приближихсе и беше момче изглеждаше доста добре .
- Ъ здравей .. - казах аз смутена - Извинявамсе ако прекъсвам нещо но бихте ли ми помогнали да се оправя защото мисля ,че се изгубих

Марк Волтури написа:: - Ами преди около... 3000 години. Цяла вечност почти! - отвърнах й аз и се усмихнах. Внезапно нещо се промени у нея. Сякаш пред очите й изскочи някой спомен от миналото. Човешкото имам предвид. Не знаех какво да направя или кажа... Аз не помнех абсолютно нищичко от своето. Това може би звучеше тъжно, но го предпочитах отколкото да се връщам в спомените си вечер.
Наближавахме нещо като поляна. Беше мрачна с накъсани клони по нея, но все пак беше нещо. Предложих на Нейл да поседнем за малко. Тя се съгласи и се настанихме под едно дърво.
- Е? Откога си във Форкс?

-Ами от както ме превърнаха.Но не винаги съм тук,обикалям из страните.Като Номадите.-каза тя,сядайки на поляната и кръстоса краката си.Погледна към небето-сигурно бе много хубаво да не помни6 нищо от чове6кия си живот,както Марк.-Много дълго си бил вампир...-каза Нейл,все още замислина.-А щом си от Волтури,сигурно се храни6 с чове6ка кръв?-попита тя,малко погнусено.Мразе6е да се навредява на хората по този начин,въпреки че,когато бе новородена и тя го бе правила...но само тогава.-И има6 ли някакви способности?-каза тя отново,в опит да разсее въображението си,което вече рисува6е картини,как Марк напада и пие кръвта от невинни деца.Тя се обърна леко на другата страна,за да не е лице в лице с вампира,не знае6е какво чувства сега...

Нейл се умори от този разговор.Прииска й се отново да се върне към обичайните си занимания,даже не знае6е за какво се бе разприказвала толкова много,тя не бе от този тип.
-Хъм аз ще..половувам.Довиждане Марк.-му каза тя и той кимна.Маркъс има6е вид на много отегчен вампир,както бе още от началото на срещата им.Тя извъртя очи и направи бегла усмивка.Той кимна все така с отегчен вид и Нейл забяга през гората в търсене на плячка в която да забие зъбите си.Накрая си хареса мъжки лос,най-големия от стадото и с леко и грациозно движние го повали и запи кръвта му докато го пресу6и.Нейл избърса устата си с ръкав и побягна,оставяйки пресу6еното тяло на студената земя.

Тичах силно, развявайки мантията след себе си. Не бях жадна, но имах нужда от лов и за момента щях да се задоволя и с някое животно. Бях чула за метода на хранене на семейство Кълън и макар че за мен той беше неразбираем, щеше да е интересно да опитам. Спрях се на едно място, оставяйки слухът и обонянието ми да ме насочат към някое животно, а по-късно щях да набележа и някой човек, който да утоли жаждата ми. Чувайки шум от едни храсти не много далеч, се стрелнах натам. Странно, но не бях подушила животното. Не усещах и да е човек... Изстрелях се, поваляйки на земята непознат за мен вампир. Можех да усетя, че е от моя вид.

Днес ми беше много скучно.Нямаше какво да правя вкъщи и реших да се поразходя.Не познавах града много добре,затова реших да обиколя покрайнините.Попаднах на незпознато място.Странното беше,че тук имаше много животни,но аз не бях гладен.След около 5 минути чух шум и се приближих към мястото от което се чуваше.Видях едно момиче,не всъщност това не беше момиче,а вампир.
-Привет-казах аз и помахах,като жест за поздрав.

Изправих се.
-Здравей - отвърнах на поздрава му, леко свивайки вежди.
-Съжалявам, но не трябва да заставаш на пътя на някой, който ловува - засмях се леко. Чувствайки се сконфузно, реших да се представя.
-Аз съм Тереза, между другото. - казах, недоумявайки какво става. Откакто бях във Форкс се държах странно.. Сякаш не бях себе си. Тръснах глава, за да прочистя мислите си и погледнах непознатият, който стоеше пред мен.

Аз съм Марк,Марк Стоун.Приятно ми е да се запознаем.-казах аз и подадох ръката си
-И на мен ми е приятно.-отвърна тя и се здрависа с мен
-Извинявай,че попречих на лолуването ти-казах леко смутено
-Няма проблем.Ти с каква кръв се храниш?
-Животинса.-отговорих на въпроса
-Значи си от клана Кълън?-попита ме тя

Изненадата ми беше голяма. Не бях очаквала да срещна Кълън тук. Е, вярно е, че те живееха във Форкс, но все пак...
-Ако се чудиш, моята фамилия е Волтури.. - казах, като се усмихнах леко.
-Така ли? Тогава защо си във Форкс? - попита той. Поколебах се..
-Дълга история. - поклатих глава, когато ме погледна.
-И ти ли беше тръгннал на лов? - попитах, опитвайки се да сменя темата. Погледнах го, леко замислена.

-Не,всъщност аз се разхождах.Нов съм в града и искам да го опозная,но не се получава добре.-отговорих на сложния въпрос
-Защо?-попита ме объркано тя
-Ами дори незнам къде съм в момента.
-Намираш се в тъмната част на гората.
-Благодаря-казах аз и се усмихнах някак странно,но мисля че изглеждах добре

Засмях се леко на объркването му и казах
-Аз също не познавам града много добре, но се справям вече. Мисля.. - казах и се усмихнах
-Значи си отскоро тук? Предполагам си най-новият член на семейство Кълън?
-Да. - погледнах го любопитно
-Ще ми разкажеш ли какво е семейството ти? Начинът ви на хранене ми е толкова непонятен - не ви разбирам.. Може би ако науча повече, ще успея да проумея...
Казах, колебаейки се.

Ами нашето семейство се възприемаме като вегетарианци.Храним се само с животинска кръв.Гледаме да сме добри към другите,а и взаимно се обучаваме как да контролираме жаждата или когато видим кръв да не нападаме никого.Ние все едно ядем салата.Засища те,но не достатъчно.Така е и при нас,но се учим да го овладяваме.-разказах и аз,а тя слушаше много внимателно-Е ами това е което знам.Все пак съм още нов в това и немога да свикна,че съм вампир.Всъщност за 16 годишно момче е трудно.Ти как се справяш?Още повече и с волтури

Срещнах погледа му, все още замислена.
-Интересно.. - поклатих глава и добавих
-Колкото до Волтури... Ами те са моето семейство. - щях да спра до тук, но той повдигна вежди очаквателно и продължих
-Аз също бях доста объркана в началото.. И на мен не ми беше лесно, когато бях новородена. Тогава срещнах Волтури и те много ми помогнаха. От години съм с тях, макар че понякога не разбирам Аро.. Както и да е. Напоследък бях несигурна и помолих Кай да замина. Той ме пусна, но Аро сигурно е гневен, че съм напуснала семейството си, без да го предупредя... А и дарбата ми му беше полезна. Това е..
Вгледах се в небето, леко тъжна. Наистина не знаех какво следва сега, но се надявах да открия отговори на въпросите си.

-Непродължавай ако не искаш.-казах аз се загледах в обстановката,в която се намирахме.Имаше прекалено много дървета,но нали все пак това беше гора.Погледът на тереса беше някак странен.Някак объркан, но уверен и тъжен,наистина беше малко странен.-Е ти решаваш-допълних аз

Усмихнах му се тъжно.
-Щеше да е хубаво да знам какво да реша... - погледнах го. Питах се дали можеше да ме разбере? Малко се съмнявах...
-Кажи ми, как стана така, че се присъедини към семейство Кълън? - гледах го любопитно. Нещата при тях бяха толкова по-различни, отколкото при останалите от нашия вид.. Питах се дали ще мога да разбера начина на живот на Марк. Дори не знаех дали той разбираше моя... Засмях се.
-Кажи ми, ако задавам твърде много въпроси..

Не,спокойно.-казах аз и започнах да разказвам.-На 12 напуснах родния си дом и се преместих при леля си.След време тя умря и аз трябваше да живея сам.Семейство Кълън ме намериха и ме осиновиха.След около 5-6 месеца се разболях от рак и единствения начин да оцелея беше да ме превърнат във вампир и така....Сега все още свиквамс новия начин на живот,а и ми е много скучно вкъщи.А ти как попадна при волтури?

» Гората