Къщата на Тобиас Макграван

Външният вид на домът му:


Кухнята:

Трапезарията:


Холът:


Стаята за гости:


Банята:


Спалнята:


Градината:


Библиотеката:

Врмето навън беше доста приятно и слънчево,но днес Томас не му се излизаше навън,нямаше никакво желание да се разхожда и предпочете да остане и да помогне на майка си и баба си в домакинството.Баща му отдавна беше излязъл на работа и вероятно късно вечерта щеше да се прибере.
Не обичаше да стои с скръстени ръце и затова в досат бързо темпо помогна за приготвянето на закуската,почисти стаята си и изтупа всички по-дебели дрехи.
-Добра работа синко,а сега седни и си почини-каза майка му,който се радваше че нейното момче не губи времето си в излишни занимания и помага на близките си.
-Не съм уморен,но с радост ще опитам от вашите гозби-засмя се Томас и лакомо започан да яде десерта,а после се справи и с питките.
-Точно така,силен трябва да порастнеш-отбеляза доволно бааб му и щом приключи,момчето стана и каза че отива да погледа малко телевизия,а после може и да поспортува малко.
-Добре,обаче ми се обади ако решиш да ходиш навън-отвърна майка му,която в този момент започан да пуска мръсното пране и да прибира дрехите за насътпващата зима.

На Томас му беше станало скучно да стои вкъши и реши да се поразходи навън,времето беше прекрасно и щеше да му се отарди добре.Мом(ето излезе от въкщи,но нямаше намарение да се отдалечава,а просто реши да се поразходи наоколо-
Скоро щеше да започне гимназията и едва ли щеше да има такова свободно време за разходки,а през повечето време щеше да учи.
Все още нямаше познат тук и си пожела мисленно да срещне някой с който да се сприятелят.Не щеш ли,някой май беше чул мислите си и той се стресна,когато към него се приближи непозано момче.
Не беше го виждал и явно беше се изгубил,защото го попита в коя част на града се намира.
-Май не си запознат много с градът-усмихна се момечто и продължитилено го изгледа.Интересен тип,не беше виждал такъв като него скоро и продължи:Както виждаш,това не е квартал,по-сокро си попаднал към най-отдалечената част на Форкс,тази която се намира между гората и шосето.А ти как попадна тук?

Томас определено сотана доволен от запознаството си с това момче,макар че имаше нещо странно в него,по-точно не изглеждаше като обикновенните момчета,имаше нещо по-специално в него.Но той беше такъв любопитко да се бърка в чуждите работи и затова предложи:
-Добре,има доста места наоколо,който е добре да посетиш,ако искаш избери си ти едо-предложи му той,докато предупреди родителите си че ще закъсене малко.
-Не съм претенциозен,където ме заведеш ще съм доволен-усмихна се Марк,който се държеше доста мило и приятно.
Сякаш някой беше чул желанието му да се срещне нчовек с който да си поговори и това момче се появи на пътя му.
-Окей,какво ще кажеш за една разходка до Форкс и да постим някой от месатат там?

Тобиас побърза да се прибере у тях,защото вече беше доста се беше застоял с Марк в завадението за бързо хранене,но се наложи да гтрегне,защото вече се смечеряваше и не искаше да върви сам в тъмното.Уговориха си двете момчета пак да се видят,може и Марк да им дойде на гости беше им добре дошъл и всеки сбед тома тръгна по своя път.
Разбира се,че щеше да запази тайната която научи днес,това щеше да сотане само между тях,защото Тобиас знаеше добре,че ако се разчуе в градът,вероятно ще стане лов на вампири,а не искаше те да бъдат преследвани.
Прибра се мъртво уморен и тъй като не чу никакъв шум,вероятно родителите му бяха излезли,а пък останалите се бяха затворили в другите помещение,момчето бързо се качи в стаята си и се тръшна на леглото му.
Не го хващаше сън,но една почивка щеше да му се отрази много добре след този доста вълнуващ и изпъстрен с различни преживявания ден.